От дъхав зюмбюл и дребна иглика, от здравец зелен и жълт минзухар, венец си надипли мома-Лазарица. В очи й приседнал небесен лазур... И всичко във радостен ритъм пулсира. Природа и хора... Та слънцето чак. Гласът на камбана изпълва простора... Хей, Лазаров ден е на нашия праг!

Previous Post Next Post

Лазаров ден е!