Умен е бил древният българин! Оставил ни празници, обичаи, традиции за всичко.Не е подминал ни женитбата, ни раждането на новия живот, нито смъртта. Но в периода между живота и смъртта си човек често допуска грешки. Човешко е да се греши, казваме! Но в яда си изричаме думи, които посичат като бръснач ближния и оставят явни белези в душата му. Волно или неволно, редно е да надвием себе си и потърсим опрощение. ПРОШКАТА - най-висшият духовен човешки акт и начин за пречистване на душите ни ! Днес е особен празник! Ден, в който душата се отваря за любовта, опрощението, за светлината, за приемането и смирението. Ден, в който свеждаме глава пред своите и чуждите грешки и избираме дали да продължаваме с болката, обидата и раната, или да ги лекуваме с мир и любов.

Прошка искам и прошка давам ! Простете ми ! И на вас простено да ви бъде от мен и от Господ !

Previous Post Next Post